Угърчин (Ugarchin)
Угърчѝн е град в Северна България, област Ловеч. Градът е административен център на община Угърчин.
Град Угърчин е разположен на 330 м надморска височина в северните части на Предбалкана по р. Каменица и многобройните и малки притоци, като Лепетура, Света, Грешки дол и други. Намира се на 33 км западно от Ловеч и 28 км източно от Луковит. Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг Иван дял, от изток – Високата могила (Чукара), от север – Бели камък, Средно бърдо и Забити камък, от запад – Голи рът и Чуката.
Площта на града е 1863 дка, а на землището – 135 206 дка. Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи, 1639 домакинства, с население 4232 души (по данни от 1985 г.) Граничи със землищата на селата: на север – Катунец, Орляне, Каленик, Радювене, на изток – Микре, на юг – Сопот и Славщица, на запад – Торос, Дерманци, на северозапад – Ъглен и Драгана.
През землището протича от юг на север р. Каменица, като го разделя на 2 половини – източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света.
Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът Иван дял, височините Курджелан, Гюлата и Сухата китка.
Северно от града и източно от р. Каменица се намира обширна мера. Тя започва от Сухи дол и стига на север до Буков дол (Олуман), а на североизток – до землището на с. Каленик.
Землището е бедно на водни ресурси. Река Каменица се образува от 2 източника. Единият извира от възвишението Бялка, на границата между землищата на гр. Угърчин и с. Микре, а другият (под името Батън) – от възвишението Батън в Троянско под името Сопотска река.
Град Угърчин е разположен на 330 м надморска височина в северните части на Предбалкана по р. Каменица и многобройните и малки притоци, като Лепетура, Света, Грешки дол и други. Намира се на 33 км западно от Ловеч и 28 км източно от Луковит. Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг Иван дял, от изток – Високата могила (Чукара), от север – Бели камък, Средно бърдо и Забити камък, от запад – Голи рът и Чуката.
Площта на града е 1863 дка, а на землището – 135 206 дка. Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи, 1639 домакинства, с население 4232 души (по данни от 1985 г.) Граничи със землищата на селата: на север – Катунец, Орляне, Каленик, Радювене, на изток – Микре, на юг – Сопот и Славщица, на запад – Торос, Дерманци, на северозапад – Ъглен и Драгана.
През землището протича от юг на север р. Каменица, като го разделя на 2 половини – източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света.
Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът Иван дял, височините Курджелан, Гюлата и Сухата китка.
Северно от града и източно от р. Каменица се намира обширна мера. Тя започва от Сухи дол и стига на север до Буков дол (Олуман), а на североизток – до землището на с. Каленик.
Землището е бедно на водни ресурси. Река Каменица се образува от 2 източника. Единият извира от възвишението Бялка, на границата между землищата на гр. Угърчин и с. Микре, а другият (под името Батън) – от възвишението Батън в Троянско под името Сопотска река.
Карта - Угърчин (Ugarchin)
Карта
Страна - България
![]() |
![]() |
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |